60 години история, хиляди ученици и име, превърнало се в символ на качественото образование в Стара Загора. Как едно от най-престижните училища в региона успява да съхрани високите си изисквания, но едновременно с това да се променя с динамиката на новото време? За съвременното образование, изкуствения интелект, дисциплината, реализацията на учениците и големите планове за юбилея – разговор с директора на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ Теодора Николова.
60 години са сериозна история. Какво от духа на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ от 1966 г. бихте искали да остане непроменено и какво задължително трябва да се промени, за да бъде училището адекватно на днешните деца?
За мен „Ромен Ролан“ не е просто училище. Това е общност, към която човек принадлежи цял живот. Аз самата съм възпитаник на гимназията, след това станах учител, а днес имам честта и отговорността да я ръководя. Затова, когато говорим за духа на училището, говорим и за нещо дълбоко лично.
Има неща, които не бива да променяме – уважението към знанието, високите изисквания към себе си, любопитството към света, свободата да мислиш и смелостта да изразяваш позиция. Това са ценности, които поколения роменролановци са предавали нататък.
Бих казала, че ГПЧЕ „Ромен Ролан“ е 60-годишна традиция, която гледа към бъдещето.
Защото традицията не означава застой. Напротив, истинската традиция е способността да надграждаш. Днес въвеждаме нови методи, развиваме STEM и интердисциплинарното обучение, използваме технологиите и създаваме повече възможности за практическо учене. Вече няколко години гимназията е иновативно училище, а иновацията ни в VIII клас дава възможност за повече часове по чужд език, работа в малки групи, самостоятелност, критическо и творческо мислене.
Езиковата гимназия отдавна е символ на престиж в Стара Загора. Какво според Вас днес прави едно училище наистина добро – високите резултати, дисциплината, учителите, средата или способността да подготви децата за свят, който все още не познаваме?
Не бих ги противопоставила. Доброто училище е съчетание от всички изброени, но над тях стои една друга дума: отдадени хора.
Резултатите са важни, защото показват труда на учениците и учителите. Дисциплината е важна, защото създава ред и сигурност. Средата е важна, защото вдъхва желание да бъдеш в училище. Но най-важни са отношенията – между учител и ученик, между самите ученици, между училището и семейството.
Нашата цел не е просто да подготвим ученика за следващото изпитване. Искаме, когато напусне гимназията, той да бъде уверен млад човек, който може да мисли, да общува, да работи с други хора, да различава информацията от дезинформацията и да иска да продължава да се учи.
Затова и високите резултати за нас не са самоцел. Те са естествен резултат от среда, в която младите хора са мотивирани да бъдат най-добрата версия на себе си.
Днешните ученици учат и общуват по съвсем различен начин. Как съвременните технологии, изкуственият интелект и новите методи на преподаване променят начина, по който работят учителите в ГПЧЕ „Ромен Ролан“?
Технологиите променят не само инструментите, с които работим, а и самия начин, по който разбираме ученето. Изкуственият интелект е поредното голямо предизвикателство и аз вярвам, че училището трябва да научи всички нас не да се страхуваме от него, а да го разбираме и използваме отговорно.
Това означава още по-силно да развиваме уменията, които машината не може да замени – критическо мислене, творчество, комуникация, аргументация, работа в екип и способност да задаваме добри въпроси.
Точно затова нашата иновация е насочена към самостоятелното учене, дефинирането на проблеми, планирането на ученето, саморефлексията и реализацията на общи проекти.
Технологиите вече са задължителна част и от материалната ни среда. Предстои да развием още повече възможностите си със STEM център, с пространства за природни науки, информационни технологии, споделено учене, звукозапис, подкасти и представяния.
Къде е границата между модерното и традиционното образование? Как успявате едновременно да дадете свобода на учениците и да запазите високите изисквания и дисциплината?
Границата е там, където свободата престава да бъде отговорност.
Можем да дадем на младия човек свобода да избира, да експериментира, да задава въпроси, да греши и да търси свой път. Но едновременно с това трябва да му покажем, че всяка свобода има отговорност зад себе си.
В гимназията имаме високи изисквания, но се стремим те да бъдат разбираеми и справедливи. Учениците знаят защо очакваме много от тях и когато разберат, че високото изискване е и знак на доверие в техните възможности, дисциплината вече не е просто набор от правила.
Може би най-добрият пример е възможността ни във втория гимназиален етап учениците да избират като профилиращи предмети всеки от изучаваните до X. клас. Това изисква огромна организационна работа от страна на екипа, но зад нея стои една проста идея – да дадем на всекиго възможност да избере своята посока.
В ГПЧЕ „Ромен Ролан“ се обучават деца с много високи амбиции. Какво правите, за да не се превърне стремежът към отлични оценки просто в стремеж към оценки, а в истинско желание за знания и развитие?
Опитваме се да покажем на учениците, че оценката е резултат, но истинският капитал е знанието.
Затова им предоставяме много възможности да се заявят и докажат и извън учебния час и класната стая. Имаме клубове по интереси, олимпиади, театър, ученически издания, научни и творчески проекти, „Панаир на науките и изкуствата“ (вид образователен и практически форум, наша запазена марка), „Вечер на философията“, „Празник на таланта“, международни обменни програми.
Стартирахме и своя училищна програма за личностно ориентиране и мотивация „Пасажи” – пространство за разговори по теми от реалния живот, в което учениците се срещат с журналисти, писатели, специалисти и други личности. Целта е да бъдат по-подготвени и по-уверени, когато излязат от гимназията.
А понякога най-хубавият резултат е съвсем прост – да видиш ученик, който е открил книга, идея, наука или кауза, които са го запалили.
Когато погледнете реализацията на завършилите ученици – има ли професии и области, в които особено често ги срещате? И какво Ви показват техните успешни истории за образованието, което сте им дали?
Нашите ученици са навсякъде и това е един от най-големите поводи за гордост.
През последните години виждаме много наши възпитаници да избират медицината, но ги срещаме и в науката, технологиите, бизнеса, журналистиката, културата, изкуството, образованието. Част от тях продължават обучението си в България, други заминават в чужбина и се реализират успешно.
Чуждият език е огромно предимство, но не е единственото. Гимназията дава здрава общообразователна основа, култура, самочувствие и умение да общуваш с хора и идеи от различни среди. Международно признатите сертификати по английски, френски и немски допълват тази подготовка.
Има и нещо още по-ценно – завършилите не прекъсват връзката си с нас. През 2022 г. наши бивши ученици създадоха Алумни клуб, а менторската му програма вече свързва десетки настоящи ученици с десетки роменролановци от различни поколения. Това е доказателство, че принадлежността към „Ромен Ролан“ не приключва с дипломирането..
Все повече се говори за разминаването между образованието и нуждите на бизнеса. Какво според Вас очаква съвременният работодател от един млад човек, което училището трябва да му даде още преди университета и ако един представител на бизнеса Ви попита: „Какво получаваме от вашите възпитаници, което трудно бихме намерили другаде?“, как бихте му отговорили?
Бих отговорила: получавате млади хора, които умеят да учат.
Това може би е най-важното умение в свят, в който професиите се променят толкова бързо. Нашият ученик трябва да може да работи с информация, да общува на повече от един език, да представя идея, да работи в екип, да поема отговорност и да се адаптира.
Затова развиваме и конкретни умения за прехода от училище към живота – кариерно ориентиране, срещи с професионалисти, „Моето първо работно място“, международни програми и възможности за реален контакт с различни професионални среди.
А ако трябва да добавя нещо специфично за роменролановците – това е любопитството. Те са свикнали да търсят, да питат, да спорят с аргументи и да гледат отвъд очевидното. За един работодател това е потенциал, който тепърва може да се развива.
Тази година гимназията празнува 60 години. Кои са хората и поколенията, на които искате да благодарите най-много за това училището да има днешното си име и авторитет? Какво бе най-специалното в юбилейните чествания?
Благодарността ми е към всички, които през тези 60 години са оставили част от себе си тук – към учителите, които са преподавали преди нас, към настоящия екип, към учениците и родителите, към всички директори на гимназията, към институциите и партньорите ни и, разбира се, към хилядите наши възпитаници.
Шестдесет години училище не се правят с една сграда и един екип. Правят се от поколения.
И именно това беше най-специалното в юбилея – че той ни събра като общност. Настоящи ученици, учители и бивши възпитаници застанаха отново заедно около името „Ромен Ролан“. За мен това е най-голямото доказателство, че сме създали не просто образователна институция, а общност със собствена памет, характер и дух.
Когато след още 10 години погледнете назад към този юбилей, какво бихте искали да сте постигнали като директор, за да кажете: „Да, ГПЧЕ „Ромен Ролан“ продължи да бъде сред водещите училища в България“?
Бих искала след десет години да видя същото онова чувство, което виждам и днес – ученик, който влиза през входната врата на гимназията и се чувства на своето място.
Искам да сме запазили високото качество, но да сме станали още по-смели в новаторството. Да имаме модерна среда, в която науката, технологиите, езиците, изкуствата и спортът се срещат естествено. Да сме дали на учениците още повече възможности да избират, да създават и да бъдат активни.
Искам учителите ни да продължават да бъдат хора, които вдъхновяват. Искам Алумни общността да е още по-силна и мостът между поколенията – още по-широк. Иска ми се завършили ученици, когато говорят за гимназията, да си мислят: „Това училище ме направи човека, който съм.“
Това ще е знак, че сме продължили традицията правилно.
И ако има нещо, с което бих искала да свържа 60-годишната история на гимназията, то е именно това: ние не пазим традицията, за да останем в миналото. Пазим я, за да имаме смелостта да вървим напред.
