Желязко Динев, изпълнителен директор на Стопанска камара – Стара Загора, с интервю за сп. Noblesse Oblige
Желязко Динев е изпълнителен директор на Телевизия Стара Загора повече от 10 години и активна фигура в обществения живот на града. Водещ е на телевизионното предаване „Инфо зона“. От няколко месеца е начело и на Стопанска камара – Стара Загора, където работи за развитието на бизнеса и икономическата среда в региона. Завършил е „Финанси“ във ВИНС-Варна и „Счетоводство и одит“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“- Свищов.
***
Г-н Динев, Вие сравнително отскоро сте изпълнителен директор на Стопанска камара – Стара Загора. Какво е да застанеш начело на една регионална бизнес организация? Какво искате да промените?
Да застанеш начело на организация, която представлява интересите на бизнеса, означава преди всичко да носиш отговорност. И да знаеш, че между добрата идея и реалния резултат има доста работа.
Идвам управленски опит в различни сфери – като директор на Телевизия „Стара Загора“, като ръководител в ПФК „Берое“, който безспорно е една от най-големите ми страсти, а сега и в Стопанска камара. Различни среди, но принципът е един и същ – хора, екип, цели и необходимост от резултати.
Вярвам, че Камарата има нужда от по-съвременен начин на комуникация. Днес не е достатъчно да свършиш добра работа – хората трябва да знаят, че си я свършил. И още по-важното е, че бизнесът трябва да вижда каква конкретна полза може да получи от организацията.
Искаме Камарата да бъде не само традиционна работодателска организация, а активен партньор на бизнеса – с информация, контакти, услуги, възможности за участие в проекти и реални решения.
Как изглежда Стара Загора през очите на бизнеса днес?
Стара Загора има нещо, което много региони биха искали да имат – силна индустриална традиция, предприемчиви хора, добра географска позиция и бизнес, който вече е доказал, че може да работи в сериозна конкуренция. Но има и проблеми. Кадрите са един от тях. Инфраструктурата – също. А несигурността никога не е добър партньор на инвестициите, особено когато говорим за бъдещето на основополагащ сектор за региона, като енергетиката. И в тази връзка се налага да подчертая, че трябва да се научим да говорим за региона, не само когато има проблем. Ако искаме инвестиции, трябва постоянно да показваме какво можем да предложим.
Стара Загора запазва ли позицията си на един от силните индустриални центрове на България?
Да, но индустрията вече не е същата и няма да бъде същата. Стара Загора има сериозна индустриална база, а през последните години се виждат и инвестиции в автоматизация, дигитализация и нови производства. Само през 2025 г. привлечените инвестиции в общината са на стойност 300 млн. евро, по данни на Българската агенция за инвестиции. Предизвикателството е да не си кажем: „Ние сме индустриален център, значи всичко е наред“. Не е. Икономиката не стои на едно място. Ако ние стоим, докато другите се движат, статистически може и да изглеждаме добре, но реално ще изоставаме.
Кои са секторите на бъдещето за Стара Загора?
Всичко, което съчетава производство, технологии и човешки капитал, автоматизация, дигитализация, енергетика от нов тип, производство на компоненти и технологии, логистика, IT и услуги с висока добавена стойност, са сред направленията, които могат да имат все по-голяма роля.
И вече има признаци за такава трансформация – одобрени са инвестиционни проекти на над 20 големи предприятия в областта, с фокус върху автоматизацията, дигитализацията и разширяването на производствения капацитет.
Енергийният преход – заплаха или възможност?
Заплахата е ясна – да загубим работни места, производства и експертиза по-бързо, отколкото създаваме нови възможности. Но пък възможността също е реална. Стара Загора има огромен индустриален опит, кадри и инфраструктура. Ако към тях добавим нови технологии и инвестиции, преходът може да бъде не просто „оцеляване“, а трансформация. Въпросът е да не превърнем прехода в период на чакане, защото, докато чакаме да стане ясно какво ще се случи, други региони вече действат.
Какво търсят инвеститорите, когато изберат Стара Загора?
Най-лесният отговор, не само за Стара Загора, според мен е предвидимост. След това идват терените, инфраструктурата, енергията, логистиката и кадрите. Индустриалните зони са много важни в този процес – например, проектът за зона „Загоре – Еленино“ предвижда и нова електроенергийна инфраструктура.
Инвеститорът не идва заради красивата гледка. Той идва, защото е направил сметката и целта му е тя да излезе с положителен резултат. Нашата задача пък е да направим всичко по силите и възможностите си Стара Загора и регионът да бъдат добър отговор на тази сметка.
Няколко пъти споменавате кадрите. Те ли остават най-голямото предизвикателство?
Това е проблем на национално ниво и няма как нашият регион да е изключение. Бизнесът обаче също трябва да погледне към себе си. Не можем постоянно да казваме „няма кадри“ и да чакаме училището или университетът да решат проблема вместо нас. Необходима е много по-тясна връзка между образованието и бизнеса. Тракийският университет и професионалните гимназии в града имат важна роля, но и работодателите трябва да участват по-активно със стажове, практическо обучение, стипендии, реални работни места. Съвременният млад човек не избира само професия. Избира и място, на което иска да живее.
Как оценявате диалога между бизнеса и Община Стара Загора?
Смисленият диалог е хубаво нещо, но важният нюанс е колко бързо диалогът се превръща в действие. Смятам, че през последните години се направиха важни стъпки от страна на общината за скъсяване на този процес, за намаляване на административната тежест и за реални условия за партньорство.
Като човек, който е работил и в медиите, съм научил едно много просто правило: едно е да се каже нещо, друго е да се направи, а трето – да се види резултатът.
Бизнесът не иска само срещи. Иска решения. Понякога малки, понякога големи, но решения.
Какво трябва да бъде променено или ускорено на местно ниво?
По-бързи административни процедури, по-добра инфраструктура около индустриалните зони, по-добра свързаност между бизнеса и образованието и по-активна политика за привличане на инвеститори. Бих добавил и повече координация между институциите и работодателските организации. Не е необходимо всички да правят всичко. По-важното е да знаем кой какво може да направи и да въртим колелото заедно.
Каква трябва да бъде ролята на Стопанска камара – Стара Загора?
Камарата трябва да бъде близо до бизнеса, а не само да говори от негово име. Трябва да знае какви са реалните проблеми на предприятията и да търси решения. Наред с традиционните дейности на една стопанска камара, виждам много неоползотворен потенциал в участието по проекти, партньорства, обучения, международни контакти и привличане на нови възможности за фирмите от региона.
Искам бизнесът да започне да възприема Камарата като място, към което може да се обърне не само когато има проблем, а и когато търси възможност.
В навечерието на 5 октомври – Денят на Стара Загора, какво трябва да се случи, за да превърне гадът промяната в свое предимство?
Да мислим в перспектива и да изградим цялостен усет и желание за визионерство в действията. Това е дефицит на национално ниво. Сякаш все чакаме някой друг да ни каже какво трябва да направим, а в същото време имаме достатъчно бизнес, експерти, университет, институции и потенциал. Въпросът е да ги свържем още по-добре.
Бих искал след няколко години, когато говорим за Стара Загора, да не казваме само: „Успяхме да преминем през промяната“, а да имаме самочувствието, че сме използвали промяната, за да бъде регионът по-силен.
Обещанията звучат добре. Но в крайна сметка в бизнеса, както и във футбола, нещата се измерват по един прост критерий – какво показва резултатът.
