Живко Тодоров е кмет на община Стара Загора от 2011 г. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с английски и немски език и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Европеистика“. Избран е през 2009 г. за народен представител от 27-ми Старозагорски избирателен район. Бил е зам.-председател и председател на Комисията по външна политика и отбрана в НС. От 2009 до 2011 г. е ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Стара Загора е един от градовете с най-силен икономически потенциал извън София и големите морски центрове. Как виждате града след 5-10 години? Какво бихте искали да бъде първото нещо, което човек забелязва, когато влезе в Стара Загора през 2035 г.?
През 2035 г. първото нещо, което искам човек да забележи, влизайки в Стара Загора, е един подреден, зелен, модерен и жив град.
Стара Загора винаги е бил икономически център, а заедно с това и град с дух, град с богата история и култура. След 5-10 години виждам Стара Загора като лидер в зелената и високотехнологична трансформация на България. Ние не просто ще запазим икономическия си потенциал, но и ще го надградим. Продължаваме работата по привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност, дигитализация и разширяване на индустриалните ни зони.
Към всичко това добавям университет, добри училища, квалифицирани кадри, енергетика и много добро местоположение. Това са реални предимства и именно затова през последните години успяваме да привличаме сериозни инвеститори. За мен това е правилната посока, защото инвестициите създават работни места, повишават доходите и дават причина на младите хора да останат тук.
Стара Загора е град с ясна посока, който пази историята си, но гради всеки ден бъдещето.
Кои са според Вас трите най-важни приоритета за развитието на Стара Загора през настоящия мандат?
Ако трябва да ги сведа до три, това са инфраструктурата, икономиката и хората.
Първо, трябва да довършим започнатото по кварталите, улиците, тротоарите и подземната инфраструктура. Това са неща, които хората виждат и използват всеки ден. Не може един град да се развива добре, ако основата му не е подредена.
Вторият приоритет са инвестициите и новите работни места. Стара Загора вече няколко години е сред общините с най-много привлечени инвестиции, а за 2025 г. привлечените инвестиции са над 300 млн. евро. Това показва, че посоката е правилна.
И третото са хората, особено младите. За мен това е смисълът на всичко останало. Ако създаваме работни места, ако имаме добро образование и ако градът предлага качество на живот, тогава младите хора ще имат причина да останат в Стара Загора или да се върнат тук.
Стара Загора има едновременно силни страни – индустрия, университет, квалифицирани кадри, добра инфраструктура – и сериозни предизвикателства. Къде е най-големият неизползван потенциал на града?
Най-големият неизползван потенциал на Стара Загора се крие в липсващото звено между нашите най-силни страни – синергията между образованието, бизнеса и новите технологии. Ние имаме силна индустриална база и прекрасен Тракийски университет, но потенциалът е в това да ги затворим в общ работещ цикъл.
Аз много пъти съм казвал, че Стара Загора трябва да се развива като индустриален град. Имаме университет, имаме добри училища, имаме кадри, имаме енергетика. Това е потенциал, който много други градове нямат.
Следващата стъпка е да използваме този потенциал по-целенасочено. Не е достатъчно просто да привлечем завод. Трябва да има връзка между това какви специалисти търси бизнесът, какво подготвят училищата и университетът и какви възможности даваме на младите хора.
Неизползван потенциал има и в индустриалните терени. Затова работим по ИЗ „Загоре“, „Еленино“, и останалите възможности за индустриално развитие. В Стара Загора вече няма достатъчно свободни терени и затова всеки подходящ имот трябва да се използва разумно.
Каква е ролята на Стара Загора в развитието на Югоизточния регион? Има ли достатъчно взаимодействие между общините в региона или все още всеки град работи предимно сам за себе си?
Няма как един регион да се развива, ако всяка община гледа само себе си. Има теми, които по дефиниция са регионални – транспорт, отпадъци, икономическо развитие, енергийният преход, работната сила.
Разбира се, имаме и добри примери за съвместна работа. С общи усилия и координация с колегите кметове успяхме да постигнем по-справедливи условия по Фонда за справедлив преход, разширявайки обхвата му до 21 общини от няколко области. Това показва, че защитата на общия интерес и постоянството винаги водят до реален резултат.
Но според мен трябва още по-силна регионална политика. Не е нормално общините да се състезават коя ще успее да стигне по-близо и по–бързо до държавния бюджет. Държавата трябва да има ясни правила и еднакво отношение към своите граждани, независимо в коя община живеят.
Стара Загора има потенциал да бъде икономически двигател не само на областта, а на по-широк регион, но това трябва да работи в полза и на съседните общини.
Стара Загора е в центъра на една от най-големите икономически трансформации в България – прехода от въглищна енергетика към нов модел на производство и потребление на енергия. Какъв според Вас трябва да бъде икономическият профил на региона след този преход? Получава ли регионът достатъчно ресурси и достатъчно внимание? Какво бихте казали на хората от региона, които се притесняват за работните си места и доходите си?
Моята позиция винаги е била много ясна – не може първо да закриеш работните места и след това да започнеш да мислиш какво ще правят хората. Трябва да бъде обратното. Първо създаваме алтернативна заетост, привличаме нови производства, даваме реална перспектива и едва след това може да говорим за истински справедлив преход.
Това не означава да стоим и да чакаме. Напротив. Трябва да използваме времето, за да подготвим новите индустриални терени, инфраструктурата и кадрите. Именно затова толкова настоявам за индустриалните зони и за привличането на производства с висока добавена стойност.
Средствата по Фонда за справедлив преход трябва да отидат в реална икономика – в индустрия, инфраструктура и работни места. Не просто да усвоим едни пари и след пет години да се питаме какъв е резултатът. И през 2026 г. продължаваме да работим именно в тази посока – тези средства да доведат до реална трансформация и по-добра перспектива за хората.
На хората в енергийния комплекс бих казал, че техните притеснения са напълно разбираеми. Това са хора с професии, семейства. Планират собствения си бюджет. Имат мечти, цели, отговорности. Нямаме право да подхождаме към тях като към статистика.
Какви инвестиции иска да привлече Стара Загора? Има ли вече ясно дефинирани сектори, които общината счита за стратегически?
За мен не е достатъчно една инвестиция просто да е голяма като число. Важно е какви работни места създава и каква добавена стойност остава в града.
Търсим преди всичко производствени инвестиции, модерна индустрия и компании, които могат да дадат качествени работни места. Логистиката също има потенциал заради местоположението на Стара Загора, но най-голямо отражение дава производството. Идеята още при създаването на Индустриална зона „Загоре“ беше тя да привлича именно бизнес с висока добавена стойност.
Важно е и друго – общината да бъде предвидим партньор. Инвеститорът трябва да знае, че има инфраструктура, че административните процедури са ясни и че когато създава работни места, местната власт ще му съдейства. Моето разбиране е, че всички, които идват тук да инвестират и да създават работа, трябва да могат да разчитат на общината.
Как оценявате диалога между Община Стара Загора и местните работодателски и браншови организации? Кои са най-често поставяните от бизнеса пред местната власт проблеми – инфраструктура, административни процедури, кадри, транспорт, индустриални терени, енергийни разходи?
Оценявам диалога между Община Стара Загора и местните работодателски и браншови организации като изключително зрял, открит и конструктивен. За мен бизнесът не е просто данъкоплатец, а основен партньор в развитието на града. Ние не си говорим само по празници, а поддържаме постоянна работна връзка, защото техните проблеми днес се превръщат в проблеми за целия град утре.
На първо място са кадрите и човешкият капитал. Инфраструктурата и новите индустриални терени – бизнесът се разраства и търси готови локации с всички комуникации, ток, вода и газ, с модерна довеждаща инфраструктура. Скоростта на административните процедури е от изключителна важност за бизнеса. Времето е пари за всеки предприемач и той търси максимално бързо административно обслужване, предвидимост и по-малко бюрокрация.
Затова в нашата община не се налага непременно управителите на фирми или счетоводителите да ни посещават на място. Община Стара Загора поддържа интеграция с Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни услуги. Бизнесът може да задвижи над 80% от търговските и строителните процедури изцяло онлайн с КЕП (Квалифициран електронен подпис) директно през Портала за електронни услуги на Община Стара Загора.
Един от парадоксите на Стара Загора е, че градът има силна индустриална база, но бизнесът все по-често говори за недостиг на кадри. Как общината може да помогне за решаването на този проблем? Има ли достатъчно тясна връзка между Тракийския университет, професионалните гимназии и местния бизнес?
Това е един от най-сериозните въпроси пред развитието на Стара Загора.
Имаме и ще имаме инвеститори, но бизнесът изпитва глад за хора. Истината е, че Общината не може да наеме или да обучи кадри. Но може и трябва да бъде катализаторът, който събира бизнеса, университета и професионалните гимназии на една маса.
Дали връзката между тях е достатъчно тясна? Имаме отлична основа, но тя вече не е достатъчна. Време е да преминем от фазата на „добри намерения“ към пълна стиковка на учебните програми с нуждите на пазара. Това, разбира се, трябва да бъде национална образователна политика. Това означава мащабно разширяване на дуалното обучение.
Нашите професионални гимназии (по електротехника, строителство, механотехника, електроника, облекло и хранене и др.) са отлични. Общината активно подкрепя бизнеса да влиза директно в класните стаи. Искаме моделът, при който ученикът в 11-и и 12-и клас прекарва три дни в реална фабрика и получава заплата, да стане масов, а не пилотно изключение.
Внасянето на работна ръка от страни извън Европейския съюз е реалност, която българският бизнес вече активно прилага и Стара Загора не прави изключение. Като кмет аз разбирам нашите предприемачи – когато поръчките чакат, а заводите нямат хора, бизнесът трябва да търси бързи решения, за да остане конкурентоспособен.
Моята позиция по този въпрос обаче е балансирана и се опира на три ясни принципа: Вносът на кадри е временно, тактическо решение. Фокусът ни трябва да остане върху българските кадри и високите доходи. И необходимо е да сме по-активни към българите в чужбина.
Кои са инфраструктурните проекти, които според Вас могат да променят икономическата карта на Стара Загора и региона? Как стои въпросът с индустриалните зони и терени за нови инвестиции?
Основна задача на моя екип е, когато инвеститор с мащаб и визия погледне картата на Източна Европа, Стара Загора да бъде първият и най-логичен избор заради перфектната си свързаност и готова бизнес среда.
Ако трябва да посоча инфраструктурните проекти, които ще преначертаят бъдещето на региона, те са в три основни направления.
Развитието на АМ „Марица“ и АМ „Тракия“ и бързата връзка между тях. За нас е критично важно изграждането и модернизацията на четирилентовите пътища, които свързват Стара Загора с Хасково и Димитровград, както и достъпът до Карлово и Пловдив. Това оформя мощен икономически триъгълник в Тракийския регион.
Индустриална зона „Загоре“ с вече два реализирани етапа. Първият етап зоната беше разпродаден в рекордно кратки срокове, което доказа, че бизнесът има огромно доверие в нас. Сега фокусът ни е върху разширяването ѝ и развитието на нови терени – Индустриална зона „Загоре – Еленино“.
Енергийната и дигитална инфраструктура е третото направление. Изграждане на модерни мрежи за чиста, независима енергия (като водород и ВЕИ) и свръх бърза интернет свързаност, които позволяват на заводите да работят без прекъсване и да автоматизират производствата си.
Как оценявате възможностите на общините да управляват собственото си развитие при сегашната степен на финансова децентрализация? Имат ли кметовете достатъчно инструменти или все още са прекалено зависими от държавния бюджет? Смятате ли, че местните данъци и такси трябва да дават повече възможности на общините да инвестират в инфраструктура и услуги?
Категорично смятам, че България има нужда от истинска децентрализация.
В момента кметовете са прекалено зависими от централната власт. От данъка върху доходите и от ДДС практически нищо не остава пряко в общините, а разчитаме основно на местни данъци и такси. При това гражданите очакват от кмета улици, тротоари, осветление, транспорт, паркове, детски градини и всякакви услуги. Очакват подкрепа за културни събития и туризъм, забавления. Да създадеш комфортна среда, икономическа сигурност и перспектива, спокойствие и грижа, не е лесно и не става без пари.
От години говоря за това част от генерираните на територията на общината данъчни приходи да остават тук. Така има и справедливост – ако една община работи активно за инвестиции и икономически растеж, част от резултата трябва да се връща обратно при хората.
Не смятам, че децентрализацията непременно ще увеличи различията между регионите. Напротив – тя ще даде повече отговорност на местната власт. Когато решенията са близо до хората, контролът е много по-силен.
На 5 октомври Стара Загора празнува своя празник. Какво означава за Вас да бъдете кмет на Стара Загора именно в този период от развитието на града?
Да бъда кмет на Стара Загора за мен никога не е било просто административен пост. Това е преди всичко отговорност и предизвикателство.
На 5 октомври ние, старозагорци, не просто прелистваме поредната страница от календара, а си спомняме за онзи паметен ден през 1879 г., когато княз Алеко Богориди полага първия камък за възстановяването на опожарения до основи град. Този ден е символ на несломимия старозагорски дух и способността ни да съграждаме бъдещето си отново и отново.
В днешното време на бързи трансформации за мен голямата връзка между минало, настояще и бъдеще остава съзнанието как и какво всеки от нас ще остави на следващото поколение.
Когато си кмет толкова години, виждаш и хубавото, и проблемите. Не гледаш на града като човек, който минава през него за един ден. Непрекъснато мислиш какво още трябва да се направи. Именно затова за мен празникът не е само повод да кажем какво сме постигнали, а и да си припомним колко работа още имаме.
Моята мисия винаги е била Стара Загора. За мен интересът на града винаги е стоял на първо място.
Кое е нещото в Стара Загора, с което сте най-горд като кмет, и кое е онова, което все още Ви се иска да промените?
Не мога да посоча само един обект. Това никога не е бил моят начин да гледам на работата.
Горд съм, че Стара Загора е много по-уреден град, че привлякохме инвестиции, че създадохме индустриални зони, че обновихме много от училищата и детските градини, че всички 35 държавни и общински училища на територията на общината получиха одобрение и финансиране за изграждането на собствени STEM центрове, че изцяло обновихме градския транспорт, че работим по благоустрояване на кварталите, създаваме нови зони за отдих и спорт, че преобразяваме емблематични за града обществени, културни и административни сгради.
Но най-важното за мен е, че има посока. Програмата, с която поехме ангажимент за този мандат, към момента е изпълнена в голяма степен и екипът продължава да работи по останалите задачи.
Какво искам още да променя? Има още много работа и винаги ще има. Искам кварталите да станат още по-подредени, да довършим големите инфраструктурни проекти, да има повече добре платени работни места и младите хора да виждат бъдещето си тук.
Думата „аз“ ми е чужда, особено, когато говорим за бъдещето на града ни. Всичко постигнато е плод на екипна работа, на споделени безсънни нощи и на общи усилия. Резултатите винаги, абсолютно винаги, са победа на отбора, а моята най-голяма гордост е, че имам честта да бъда част от този отбор.
Ако трябва да убедите един млад човек, един предприемач и един инвеститор да изберат Стара Загора, какво бихте казали на всеки от тях с по едно изречение?
Ако трябва да застана пред тях, няма да им говоря с цифри от доклади, а ще погледна всеки в очите и ще му кажа:
Към младия човек: Ела, остани в Стара Загора, защото тук ще намериш сигурен дом, зелен град за децата си и общност, която вярва в твоите мечти, за да ги сбъднеш у дома.
Към предприемача: Стара Загора е твоето място – градът, в който идеите ти няма да потънат в бюрокрация, а ще срещнат подкрепа, високотехнологични партньори и енергия, която да изпълни бизнеса ти със смисъл.
Към инвеститора: Инвестирай в сърцето на България. Обещавам ти да бъда до теб.
Защото Стара Загора не е просто точка на картата – тя е кауза, в която си заслужава да вложиш бъдещето си!
